Внезапен бодеж в лявата страна на гърдите почти неизбежно предизвиква една мисъл – „Сърцето ли е?“. Подобна болка обаче може да има много различни причини и невинаги произхожда от сърдечно-съдовата система.
Мускули, ребра, нерви, храносмилателната система, белите дробове, тревожност и стрес също могат да предизвикат дискомфорт в гръдната област.
Проблемът е, че само по усещането невинаги можем надеждно да определим причината. Затова нова, силна или необяснима болка в гърдите не трябва да се подценява.
Какво може да причинява бодежите?
Една от честите причини за остра локализирана болка са мускулите и структурите на гръдната стена.
Претоварване, неудобно движение, физическо усилие или възпаление на хрущяла, свързващ ребрата с гръдната кост – състояние, известно като костохондрит – могат да предизвикат болка, която понякога наподобява сърдечен проблем.
Характерно за болката от гръдната стена е, че тя може да се променя при движение или натиск върху болезненото място.
Понякога причината е в храносмилателната система
Киселините и гастроезофагеалният рефлукс също могат да причинят парене и болка зад гръдната кост.
Подобни оплаквания могат да се появят след хранене, да бъдат придружени от кисел вкус в устата, подуване или връщане на стомашно съдържимо.
Именно сходството между някои симптоми на рефлукс и сърдечната болка е причина човек да не поставя сам диагнозата си.
Стресът и тревожността също могат да причинят болка
Силното напрежение, тревожността и паническите атаки могат да бъдат придружени от болка или стягане в гърдите, сърцебиене, ускорено дишане, изпотяване и замайване.
Усещането може да бъде достатъчно силно, за да наподобява сърдечен проблем.
Фактът, че човек е под стрес, обаче не означава автоматично, че болката е „само от нерви“. При нови или необичайни симптоми първо трябва да бъдат изключени други причини.
Причината може да бъде и белодробна
Острата болка, която се усилва при дълбоко вдишване или кашлица, може да бъде свързана със заболявания на белите дробове и плеврата.
Сред възможните причини са плеврит и пневмония, но внезапната гръдна болка със задух може да бъде симптом и на по-сериозни състояния като белодробна емболия или пневмоторакс.
Затова комбинацията от внезапна болка и затруднено дишане изисква спешна медицинска оценка.
А кога причината може да е сърцето?
Сърдечната болка невинаги се усеща като „бодеж“.
При стенокардия или инфаркт хората често описват натиск, тежест, стягане, притискане или парене зад гръдната кост.
Болката може да се разпространява към едната или двете ръце, рамото, гърба, врата, челюстта или горната част на корема.
Възможни са още задух, студена пот, гадене, слабост и замайване.
Симптомите обаче невинаги са типични. При някои хора – включително жени, възрастни и пациенти с диабет – проявите могат да бъдат по-нехарактерни.
Кога трябва да потърсим спешна помощ?
Незабавно трябва да се потърси медицинска помощ при внезапна или силна гръдна болка, особено когато тя не отшумява или е придружена от:
- стягане, тежест или силен натиск в гърдите;
- болка, разпространяваща се към ръката, гърба, врата или челюстта;
- затруднено дишане или внезапен задух;
- студена пот;
- гадене или повръщане;
- силно замайване, отпадналост или загуба на съзнание.
При съмнение за инфаркт не трябва да се чака симптомите да преминат сами – необходимо е да се потърси спешна помощ на 112.
А ако бодежите се появяват от време на време?
Повтарящата се болка в гърдите също заслужава внимание, дори когато преминава бързо.
Полезно е да се проследи кога се появява – при физическо натоварване или в покой, след хранене, при дълбоко вдишване, определено движение или силен стрес.
Тази информация може да помогне на лекаря при уточняването на причината.
В зависимост от симптомите и рисковите фактори могат да бъдат назначени електрокардиограма, лабораторни изследвания или други диагностични тестове.
Най-важното правило е просто: болката в областта на сърцето не означава непременно сърдечно заболяване, но и не бива автоматично да бъде приемана за безобиден „бодеж“.
Когато симптомът е нов, необясним, силен или различен от обичайното, медицинската оценка е най-сигурният подход.
Бояна Бояджиева
0
0